Осем решения и действия на Българо-Американското правителство, които са гаранция за икономическа катастрофа.

Вероятността руският президент Путин да използва газовите доставки за контрасанкции след активната намеса на ЕС във военния конфликт между НАТО и Русия става все по-голяма. Това ще засегне тежко цяла Европа, като има опасност дори за битовото отопление в някои от страните. България, въпреки слабата газификация за битови нужди, е под непосредствена заплахата от тежки икономически последици.

 

На фона на тези очевидни рискове агонизиращата бивша четворна коалиция е извършила серия от хаотични действия, през които прозира волята на чужди посолства. Действия, с които напълно съзнателно управляващите са поставили като основен приоритет нашите ангажименти към НАТО и ЕС. За сметка, разбира се, на обикновените български граждани и родния бизнес.

Ето осемте предателски решения и действия, за които ще плащаме всички ние:

   1. Министерски съвет е приел решение на оперативно съвещание на 13 април 2022 г., с което задължава „Булгаргаз“ да не предприема действия по изпълнение на предложението на „Газпром Експорт“ за нов механизъм за заплащане. От проведеното оперативно съвещание няма стенограма или протокол. Не става ясно кои членове на Министерски съвет са присъствали на това оперативно съвещание, какво становище са изказали, дали въобще са изказали мнение и как са гласували по предложеното решение. Впоследствие, със свое писмо (изх. № Е-91-00-17/15.04.2022 г.) заместник-министърът на енергетиката, мотивира с одобрено решение от същото оперативно съвещание на МС указанията си към изпълнителният директор на „Булгаргаз“ да не предприема действия по изпълнение на предложението на „Газпром експорт“

 

   2. Още през януари, с идването на новата власт в държавата, беше сменен директора на държавния газов доставчик “Булгаргаз”. Той идва от частния сектор, бил е част от ръководството на “МЕТ енерджи трейдинг България”, която през последните години развива газов бизнес в страната. Освен него за членове на съвета на директорите са избрани още бивш депутат от “Има такъв народ”, бивш юрисконсулт на “Булгаргаз”, както и двама малко известни бизнесмени, които нямат поне публичен опит в газовата сфера.

 

   3. Въпреки че на българският газов пазар има над 40 лицензирани търговци на газ, „Булгаргаз“ за периода 27.04.2022 – 30.04.2022 изпрати запитване само до 10 от тях. Не е ясно по какъв начин е направен подбора им, но е ясно, че един от от сключените договори е със същата компания МЕТ, чийто бивш служител е сегашният директор на „Булгаргаз“. Също така, държавният газов доставчик има възможност самостоятелно да договоря доставки на втечнен природен газ директно с производители от САЩ, Алжир, Катар и други (без участието на посредници) и самостоятелно да резервира слотове за разтоварване и регазификация. Вместо това избира посредници, с което оскъпява газа. Цената на газа за месец май можеше да бъде по-ниска в сравнение с утвърдената от КЕВР цена, ако се купуваше руския газ директно от Газпром, вместо да се купува пак руски газ, но с надценка от посредници.

 

   4. „Булгаргаз“ не предостави на народните представители договора, сключен през май 2022 г. с доставчик на втечнен природен газ заради „клауза за конфиденциалност“, включена в
договора. „Булгаргаз“ е длъжна да предостави договора, дори при наличието на забраняваща договорна клауза на основание чл. 80 от Конституцията на Република България и чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

 

   5. По данни от ценовите заявления на „Булгаргаз“ е видно, че за месеците април и май дружеството е добило от газохранилището в Чирен приблизително 120 млн. куб. м.
Това обстоятелство беше широко медийно отричано от коалиционните партньори по времето на добива, но се потвърди в последствие. Добиването на количества от Чирен, въпреки извънредната ситуация се направи, за да се спаси Кирил Петков след неадекватните си изявления, че ще договори по-евтин газ за България. Затова в микса се добавиха евтините количества от Чирен, но това постави количествата за зимния период в огромен риск. В окончателното заявление на „Булгаргаз“ за месец май отново е включен добив на 546,000 МВч от газохранилището в Чирен, докато в същото време е планирано нагнетяване на нови количества природен газ в Чирен. Точи се евтиният газ, за да се намаля цената в полза на рейтинга на правителството и се нагнетява скъп газ за зимата. Закупените количества от посредници са с милиони евро по-скъпи отколкото, ако бяха закупени директно от Газпром. Към момента хранилището е пълно на едва 42%, с средните стойности за ЕС са около 65%.

 

   6. В предоставената от „Булгаргаз“ информация относно решението да не се заплащат доставките по предложения от „Газпром експорт“ механизъм липсва анализ на рисковете и последиците от спиране на доставките за „Булгаргаз“ и БЕХ, както и оценка за вероятния изход при отнасяне на спора с руската страна за разрешаване от арбитража. Липсва стратегия за водене на разговорите с „Газпром експорт“, както в случай на отхвърляне, така и в случай на приемане на новия механизъм на плащане.

 

   7. Съществува обстоятелството, че в случай, че предложението на „Газпром експорт“ не
води до допълнителни разходи и рискове за Булгаргаз, то отказът би поставил Булгаргаз в неизпълнение на договорните му задължения. В този случай „Газпром експорт“ може да се позове на Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки. Съществува риск и „Газпром експорт“ да се позове на форсмажор. При отказ на Булгаргаз да плати съгласно новия механизъм, „Газпром експорт“ би имало аргументи, че Указът е форсмажорно обстоятелство по смисъла на Договора за доставка. Договорът за доставка задължава страните, при наличие на форсмажорно обстоятелство, да преговарят и да положат всички усилия за постигане на взаимно приемливо решение. Булгаргаз трябва да участва в този процес, но не го е направила. „Газпром експорт“ може да упражни правото си за изменение или прекратяване на Договора за доставка по съдебен ред.

 

   8. „Булгаргаз“ не предостави изискания от народни представители анализ на рисковете и последиците за „Булгаргаз“, „Български енергиен холдинг“ и държавата относно евентуалното неизпълнение от Булгаргаз на договора с „Газпром експорт“ – take or pay. По изчисления на експерти съществува вероятността България да трябва да заплати около 3 млрд. долара без да получи никакъв газ или минимално количество такъв.

 

 

На фона на сътворената от ПП, БСП, ИТН и ДБ критична ситуация, България продължава да бъде в риск от решенията, вземани в Брюксел и Вашингтон, на които управляващите реагират с обичайното раболепно подчинение.
Еврокомисията вече обяви план за намаляване на потреблението на газ с 15%. Той трябва да бъде одобрен от енергийните министри на ЕС на 26 юли и след това да бъде приет от лидерите на ЕС, за да стане задължителен за страните. За България това означава да намали потреблението си на газ до нивата на пандемичната 2020 г., когато за няколко седмици икономиката буквално не работеше. Отсега е ясно, че това няма да може да се случи без драстични ограничения в следващите месеци.
Шест от седем партии в българския парламент са абсолютно политически импотентни да вземат полезни за България решения в условията на международна криза. Тежките задгранични и олигархични зависимости на тези формации поставят на карта жизненото равнище на милиони българи. Единствено Възраждане е в състояние да нормализира отношенията с Руската федерация и да води балансирана външна политика в интерес на българските граждани.