Народният представител от парламентарната група на “Възраждане” в 47-то народно събрание – Ангел Георгиев, избран от 17-ти МИР Пловдив област, публикува коментар в социалната мрежа “Фейсбук” на думите на Македонския премиер и президент. …

 

Защо Ванчо Михайлов не е нацист, както твърдят! Македонският премиер и президент, а македонистите четат историята със сърбокомунистически очила

В едно свое интервю на Ив. Михайлов за съпругата си Менча Кърничева пред „Македонска трибуна” от 1964 г. той разказва как е арестуван от Гестапо във Варшава след превземането на Полша от немските военни части в самото начало на Втората световна война. След като разказва за проведения разпит и отправените заплахи към него, че ще бъде разстрелян, Ив. Михайлов допълва: „Закараха ни в затвора „Дежлна”. Не видях и тук тя [съпругата му М. Кърничева] накъде изчезна пред очите ми. След една седмица ни освободиха, но предварително ни закараха в друг квартал на града, в специално някакво отделение за фотографиране. Взеха ни снимки от всички посоки на лицето; ту в зимни палта, ту без тях, ту с шапка, ту без шапка и пр. Тогава аз не знаех никак немски; казах на Менча да преведе на лицето, че такива многобройни снимки считаме като оскърбително действие спрямо нас. Заведе се следния кратък, но напрегнат разговор между нея и военното лице, което ни фотографираше: – Бихме искали да знаем дали ни считате за разбойници та ни взимате толкова снимки? – запитва тя. – Как така? – възрази той. Аз съм в Гестапо и въпреки това са ми взели такива снимки в канцеларията. – Напълно право. Вие сте в Гестапо и началството Ви трябва да има всички Ваши знаци. Но ние не сме членове на Гестапото, а политически бежанци. Съвсем лошо впечатление правят Вашите постъпки. Почервенял от яд, фотографът побърза да ни каже: – Вървете си, свободни сте!”

След създалата се опасност отново да попаднат в ръцете на Гестапо Крум Цоков съдействува на Иван Михайлов и на съпругата му да напуснат Полша с „градинарски паспорти” като семейство „Димитрови”. Той ги придружава по настояване на Михайлов до Берлин и оттам до Будапеща.

През 50-те години на миналия век в Австрия излиза книгата на Валтер Хаген (псевдоним на Вилхелм Хьотл) „Тайният фронт“, в която този бивш висш нацистки офицер от разузнаването прави оценка за личността на Иван Михайлов.

„България и Македонският въпрос са включени в самостоятелен раздел в книгата. Авторът е точен и категоричен, че македонците са българи, а Иван Михайлов е български националист и революционер и правилно е постъпил, когато е отказал да се обяви независима македонска държава през септември 1944 г. В нея също така пише, че германските служби не са се отнесли лошо към Иван Михайлов след неговия отказ. Цочо Билярски заявява: „Ние в София не разполагаме с цялата нацистка документация по този въпрос, но част от нея беше публикувана в Скопие“.

За Ванчо Михайлов пише в спомените си – „Лабиринтът“ и бившият ръководител на външнополитическото разузнаване бригадния генерал от СС Валтер Шеленберг: „Ние, Иван Михайлов имахме идеята да го използваме да организира убийството на Тито, но не успяхме да осъществим това.“

„Въпреки, че вече не е сред нас, Иван Михайлов и до ден-днешен е така опасен за тях. Неговото творчеството и сега е заплаха за македонистите и те нямат аргументи да му противоречат. В неговите спомени са отпечатани факсимилета на стотици оригинални документи, от които се вижда, че ВМРО е българска организация, а нейните документи са писани на български език. Интервютата на Иван Михайлов също са на български език. Той просто е опасен за тях до ден днешен“. (Цочо Билярски)

Цочо Билярски обобщава: „Значението на Иван Михайлов за България е същото каквото на останалите наши революционери – Васил Левски, Христо Ботев, Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров. Ванчо Михайлов е неразривно свързан чрез дейността и творчеството с българския народ и история. За съжаление, малко се издава неговото творчество. Неговото дело трябва да се популяризира. Хубаво е, че през последните години на 2 юни името на Иван Михайлов се споменава наравно с имената на другите наши национални герои“.

Ванчо ходи в Германския, да. Но той отказва да се участва в атентат срещу Тито, каквато е била немската идея. А ако автономна Македония е била нацистка идея, то тогава нацисти са били и Гоце Делчев, и Тодор Александров и т.н. и т.н. Защото идеята за Независима Автономна Македония се ражда след Илинденско-Преображенското въстание.

Нека сърбокомунистическите управници на Р. С. Македония да четат не само заглавията, а и съдържанието, защото техните тези исторически не са издържани