Възраждане най-накрая получи отговор на част от своите въпроси по казуса с белодробната болница в старопланинското село Радунци, зададени към Министерството на здравеопазването по Закона на достъп за обществена информация. Припомняме, че народният представител Искра Михайлова постави конкретни въпроси на министъра на здравеопазването на нарочна среща, инициирана от Възраждане.

От отговорите на Министерството на здравеопазването станаха ясни няколко важни обстоятелства, свързани с престъпната безстопанственост на белодробната болница в с. Радунци.

Министерството на здравеопазването не е изготвяло анализ и оценка на възможностите за възстановяване и използване от държавата по отношение на „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания – Радунци“

Въпреки че при срещата на Искра Михайлова с министъра на здравеопазването бе заявено, че в министерството има разработен анализ на възможностите за възстановяване и използването на болницата от държавата и той ще ни бъде предоставен, се оказа, че такъв документ не е изобщо изготвян нито при първоначалното решение за закриване на болницата, нито на по-късен етап. От този отговор на министерството следват няколко логични въпроса. След като такъв анализ не е направен, на базата на какви критерии се взима решение за нейната публична продажба? Защо този въпрос не е разискван от нито едно правителство, а се позволява един стратегически важен обект, какъвто представлява някогашната най-голяма белодробна болница на Балканите, да се разрушава, да се разграбва и да бъде продадена на безценица на някой заинтересован частен предприемач в ущърб на държавата и нейните граждани? Интересен факт е, че в едно от писмата на единия от ликвидаторите до МЗ е посочено, че правителството на България е имало идея болницата да се използва за бежански лагер от затворен тип, като са осъществени действия и посещения на място. Тук възниква въпросът: само това ли приложение на болницата е успяло да измисли правителството на България?

Поземленият имот, върху който са разположени сградите на лечебното заведение в ликвидация, вече е частна общинска собственост. Земята е дарена лично от цар Борис III през 1936 г., след продължително проучване от специално назначена комисия за подбор на място в България, което е с най-чист въздух и  подходящо за лекуване и възстановяване от белодробни заболявания. Днес тази земя от държавна собственост е станала общинска и е възможно само с едно решение на общинския съвет в Мъглиж да премине в ръцете на някой частен инвеститор. В отговора на МЗ липсват документи, които да удостоверят как по-точно това се е случило, но ние ще настояваме за още информация до изясняване на въпроса. С промяната на статута на земята, бъдещият купувач на болницата ще може, ако пожелае, много по-лесно да придобие и самата земя.

Неоткриваеми са задължителни редовни доклади от ликвидаторите за движимото и недвижимото имущество на болницата, както и инвентарен опис на движимото имущество на болницата.

В предоставените документи е посочено едно единствено писмо от първия ликвидатор до МЗ, от 07.12.2016 г. – година и половина след ликвидацията на дружеството. В него са посочени недвижимите обекти, собственост на дружеството, някои от които са продадени с конкретна стойност. Самото писмо обаче е изпратено до МЗ след няколко неуспешни търга при цена на болницата от 600 000 лева, а първоначалната цена е 1 600 000 лева. Не става ясно каква е първоначалната оценка на обектите и има ли разлика със стойността на тяхната продажба. В писмото също е посочено, че за част от недвижимите обекти е налице непълна и невярна информация в община Мъглиж относно точно местоположение, граници и квадратура, поради което е необходимо общината да обяви процедура за избор на дружество, което да извърши геодезическо заснемане на имотите. Не става ясно дали такава поръчка е направена и дали дейността въобще е извършена. Основните обекти, които са продадени от първия ликвидатор, са намиращите се в жилищните блокове – апартаменти, боксониери, ателиета и други обекти с по-специфично предназначение. По отношение на движимото имущество липсва неговият инвентарен опис, а това е цялата специализирана медицинска апаратура, както и мебелировката, които заради безстопанствеността на сградния фонд са разграбени и унищожени. В същото писмо от 2016 г. е заявено, че предстои бъдеща оценка на движимото имущество от вещо лице с цел продажба. Няколко години по-късно в друго писмо на същия ликвидатор, от 22.07.2019 г., е посочено, че е необходимо извършването на актуален инвентарен опис, защото последният такъв е от 2014 г. Явно такъв след ликвидацията на дружеството изобщо не е правен, което е позволило да бъдат разграбени неговите движими материални активи, а МЗ не е упражнило никакъв контрол.

Ликвидаторите на дружеството са трима за целия период, но основната дейност по ликвидацията на дружеството и продажбата на неговата собственост е трябвало да бъде извършена от първия ликвидатор, който изпълнява функцията най-дълго време. Министерството на здравеопазването твърди, че периодично е изисквало отчети от ликвидаторите, но въпреки че сме поискали всички отчети за периода от 01.06.2015 г. до средата на месец май 2022 г., са ни предоставени само седем писма с „частична отчетна информация от тримата ликвидатори. За 2017 г., 2018 г. и 2020 г. отчет изобщо не ни е предоставен. За 2021 г. в предоставеното ни писмо на втория ликвидатор се твърди, че той многократно е сигнализирал МЗ за неговите опити да се свърже с предходния ликвидатор, за да му бъдат предадени необходимите документи и книжа на дружеството, както и ключове за достъп до сградите на болницата, но не е получил съдействие, поради което желае да бъде заличен като ликвидатор на дружеството. В последното писмо, от 09.05.2022 г., в което третият ликвидатор отчита дейността си, се забелязва прогрес по отношение на свършената работа. В него е упоменато извозването на опасните медицински отпадъци, което стана факт след въпрос на Искра Михайлова до министъра на здравеопазването и поет ангажимент от страна на министерството. Интересен факт е също, че ликвидаторът води разговор с община Мъглиж за замяната на дълг срещу собственост на стойност 100 хил. лева. Идеята е за удовлетворяване на публичните вземания дружеството да прехвърли на община Мъглиж своите активи на бивше училище, за което към момента няма пълен комплект документи за собственост. Заради изключително лошото състояние на неговата материална база, това би било добра развръзка за самото дружество по отношение на неговите дългове, но тук възникват също някои въпроси, на които ние от Възраждане ще потърсим конкретни отговори.

Във връзка с горепосочените факти, ние от Възраждане ще продължим да изискваме от съответните институции информация по казуса с болницата в с. Радунци и ще настояваме за предприемане на необходимите действия за предотвратяване на поредното ограбване на българския народ, породено от липсата на отговорност от страна на овластените длъжностни лица. Припомняме, че сме внесли сигнал до прокуратурата за престъпна безстопанственост и сме сигнализирали КПКОНПИ за евентуален конфликт на интереси. Настояваме и Министерството на здравеопазването да изготви  анализ и оценка на възможностите за възстановяване и използване от държавата на болницата. Защото тя е едно богатство, което трябва по възможност да бъде съхранено за всички българи.