Българската общност във Франция от четири дни е на крак в опит да спаси българска майка и детето ѝ от френска болница, която се опитва да отнеме неправомерно детето. Българите търсят помощ от посолството, но получават само имейл от едно изречение – „Изпратете ни документи“. …
Касае се за случай, в който 30 дни млада майка – българка е държана в болницата „Жан-Вердие“ в парижкото предградие. Над майката е упражняван всекидневен психологически натиск, като ѝ е обяснявано, че тя не може да се грижи сама за детето си. През цялото време са измисляни медицински основания за задържането на родилката, за които по-късно е установено, че няма медицински документи.
Името на жената е Златка Стоянова, която преди две години заминава за Франция, за да лекува здравословен проблем с очите си. В Париж се запознава с бащата на второто си дете. Възникнали обстоятелства около бащата водят до невъзможност да прекара последните дни до Златка, която работи до последния възможен момент, за да може да се издържа и да поеме грижите за детето си сама.
Приета е в държавната болница „Жан- Вердие“, за да роди здраво момченце, което кръщава Пламен. Вече месец след раждането Златка Стоянова е реална затворничка и е подложена на тормоз. Ежедневно ѝ е обяснявано, че не може да се грижи за детето си и трябва да го даде в приемно семейство. Непрекъснато за пред нея са измисляни основания, с които да бъде задържана, за които медицински документи няма.
Отчаяна и с последни сили Златка Стоянова се свързва с българката Цветозара Тронвил, която е основател на „Фондацията на българските културни общности в света“ с молба да ѝ бъде оказано съдействие да напусне болницата.
Госпожа Тронвил откликва, посещава болницата, където установява, че няма реална причина да бъдат задържани нито майката, нито детето. Българската общност в Париж се мобилизира, за да помогне на младата майка в нужда, намира се и адвокат, който да поеме защитата ѝ, а госпожа Тронвил, освен че води комуникация с болницата, започва такава и с институциите.
Установява, че бебето е със сгрешени документи. Записано е с мъжко име, но фамилията е в женски род. Всички тези грешки създават административни спънки в превода на документите.
След намесата на българската общност болничната администрация отнема физически детето от майката и назначава на същата режим на виждане с детето – два пъти дневно, при това без да се съобразява, че детето е в кърмаческа възраст и едва на 30 дни. Майката е посетена от служители на болницата, които ѝ заявяват да се успокои за доброто на бебето, защото ще си тръгне без него.
Цветозара Тронвил започва комуникация и с българското посолство в Париж, търсейки помощ от българската държава. Получава обаче само един имейл, който гласи „Изпратете ми документи“.
Българските дипломати като бездушни чиновници за пореден път изоставят българите зад граница. За пореден път българската държава не гарантира живота, здравето и безопасността на сънародниците ни.
В момента българите са пред болницата и няма да си тръгнат от там без сънародничката ни и бебето. Тъй като болничната администрация е отказала да освободи майката и детето, въпреки че основание за задържането им няма, българите са потърсили съдействие от най-близкия полицейски участък, от където са отказали да се намесят. Сънародниците ни стоят пред болницата и продължават да търсят съдействие от полицията.
Още утре „Възраждане“ ще изпрати запитване до Министерството на външните работи относно случая с настояване българската държава да поиска от френските власти незабавното освобождаване на Златка Стоянова и синът ѝ Пламен от френската болница.